Район Краище

 Краище - непознато и забравено

Краище, едно от красивите места у нас, но след 50 те години на миналия век – непрестанно обезлюдяващо се . Шанс за развитието му са туризма и екологичното животновъдство.

Местоположение:

Краище е географска област, разположена в западна България и източна Сърбия. Простира се от Знеполе на север до Кюстендилската котловина на юг. На изток граничи с Радомирската котловина и р. Струма. Сръбската част обхваща част от Западните покрайнини (Босилеградско).

От освобождението на България през 1878 до сключването на Ньойския договор през 1919 г. цялата територия на Краище е била в България.

Българската част на Краище включва села от община Трън, Земен и Кюстендил, както и цялата община Трекляно.

Територията на Краище е планинска. Има множество малки планини, неизвестни за повечето българи - Еловишка, Кървав камък, Ерулска, Милевска, Пенкьовска, Рудина, Кобилска, Земенска, Чудинска. Повечето от тях носят имената на селищата, над които се издигат. Най-високият връх е вр. Било, първенецът на Кървав камък (1737 м).

Минало:

В миналото Краище е било сравнително гъсто заселено. Най-голямото населено място е гр. Босилеград. Повечето хора са живели в села, съставени от пръснати на големи разстояния махали.

Основният поминък е бил животновъдството. Още по турско предприемчиви жители на Краище са продавали овце в Цариград и други части на Турската империя. Имало е и развито овощарство. Ябълките от градините край Трекляно да стигали и до Франция. Кюстендилските сортове ябълки са увековечени в картините на Майстора. На Славчето се е отглеждало жито.

След Освобождението Краище се развива бързо. Проблемите започват с Ньойския договор, когато областта е разделена на две от границата и естественият център Босилеград остава в Сърбия.

През 50-те години на миналия век с колективизацията започва обезлюдяването на Краище, което продължава и в днешни дни.

Краище е рождено място на немалко известни българи:

Емануил Попдимитров (23.10.1885 - 23.05.1943 ), роден в с. Груинци (Гелчина махала) - поет, философ, литературен критик и общественик.

проф. Евтим Томов (01.11.1919 - 14.06.1997), роден в с Трекляно - художник-график и изкуствовед.

Йордан Захариев (03.03.1887 - 08.05.1965), роден в Босилеград - географ, етнограф и фолклорист, член-кореспондент на БАН.

Настояще:

Краище продължава да се обезлюдява. При последното преброяване през 2011 г. жителите на община Трекляно, която обхваща повече от половината от територията на областта, са само 602 човека, почти всички пенсионери. Единствените работни места са в общината, малкото магазини по селата, кооперацията и горското стопанство.

Единственото училище е основното в с. Трекляно, което е със слети паралелки, а повечето деца се карат с автобус.

Рушащите се изоставени къщи са често срещани из цялото Краище. Махали и цели села са напълно обезлюдени.

Животновъдството, което преди години е давало поминък на много хора, почти не съществува. Възрастните хора гледат по няколко животни за самозадоволяване. Малкото земя, която се обработва, се оре с крави и рало и продукцията е само за нуждите на местните.

Лошата инфраструктура допринася за обезлюдяването на Краище. Единственият път, който е в добро състояние, е този от Кюстендил до Трекляно. Всички останали са в състояние, което трудно може да си представи дори свикналият с дупките нашенец. Някои села и махали се достигат по черни пътища, достъпни само за високопроходими машини.

Селският туризъм, даващ поминък и шанс за оцеляване на други планински райони у нас, в Краище е на практика непознат.

Забележителности:

Най-известното и посещавано място в Краище е водопадът Полска Скакавица в полите на Земенската планина над р. Струма.

В с. Трекляно има Художествена галерия с творби на проф. Евтим Томов.

Интересни са планините в Краище. Но за съжаление в тях няма маркирани пътеки и са трудно достъпни.

 Краище, едно от красивите места у нас, може би ще е напълно безлюдно след 10 или 20 години. Шанс за развитието му са туризма и екологичното животновъдство.

Но за да има млади хора, трябва да има добри пътища, да се организира извозване на учениците до училищата в съседните градове.

За развитие на туризма е необходимо да има къщи за гости, маркирани пътеки и информация за природните забележителности.