Skip to main content

Патрон на училището

Кратко животоописание

Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.

Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.

Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година

Защо св. Климент е Велички епископ, апостол на българите и Охридски чудотворец

За видните личности често се спори относно родното им място и народностна принадлежност. През последните години в Скопие се опитват да присвояват българското културно наследство, включително и св. Климент Охридски.

Какво показват известните и новооткритите факти и документи?

В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

В "Българската легенда" или Пространното житие на св. Климент от Охридския архиепископ Теофилакт, грък от остров Евбея, се казва, че след смъртта на св. Методий, Климент, Наум и Ангеларий "закопнели за България и се надявали, че България ще им даде покой", а след отиването им в българската столица Плиска именно българският владетел изпраща св. Климент като учител в третата част на България Кутмичевица, където той обучава 3500 българчета за свещеници.

Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България.

Теофилакт нарича св. Климент "новият апостол Павел на новите коринтяни - българите", а друг песнописец от ХIV в. го нарича "тринадесети апостол на България".

Тези исторически извори от миналото потвърждават, че св. Климент никога не е бил Охридски епископ, нито архиепископ; че той е по род от европейските мизи, или българи; че е копнеел да се върне в България; че българските владетели св. Борис-Михаил и Симеон го пращат в третата част на България Кутмичевица като учител, епископ Струмишки и Велички; че той построява манастири в местата за покой, подарени му от българския св. княз Борис Покръстител в Главиница и Охрид, а след смъртта му неговите мощи вършат чудеса, затова е наречен Охридски чудотворец.

Това е историческата истина. А през ХV век монаси гърци откраднали главата на св. Климент и я отнесли в гръцки манастир, където много се почита. Нека св. Климент да бъде почитан и от други християни, но без да бъде подменяна неговата памет като български светилник и като апостол на българите.

История на ОУ „ Св Климент Охридски“

Училището „Св. Климент Охридски” е със своята 150-годишна история. В миналото е било най-голямата и елитна гимназия в района. Внея са училили над 1000 деца, много от които след завършването си са се реализирали в елитни професии.

През  последните години се наблюдава рязко намаляване на учениците, като основна причина за това е започналото обезлюдяването на район Крайще през 50 те години на миналия век. От 2008 година учищището от гимназия се преобразува в основно училище.

Историческите факти показват,че:

-        1945 г. местната гимназия наброява 1000 деца

-        1992 г. са 100, като всички те са  местни

-         2008 г. няма гимназия, школото става основно и защитено

-        2009 – 2017 година – 40, които са от село Трекляно, други четири от по-малките селища в общината; има и от Земенско и от квартал „ Изток“ на Кюстендил

История на Образованието в Трекляно

Първо светско училище

След Освобождението и уреждането на държавата са назначени учители-педагози с преподаване на история, география, математика и др. Първи светски учители са били Андон Иванов Прътински, Стефан поп Иванов, Димитър Петров от Драгольовци, Пройко поп Трайков от с. Киселица, Христо Кираджиев от с. Горно Уйно, Яначко Георгиев от с. Драгольовци, Найден Спасов от с. Лечевци, Илия Побийенски от с. Побийен камик, Андон Велинов от Кюстендил и т.н.

Постепенно училището става тясно и през 1890 г. започва да се строи нова сграда в центъра на селото върху терен, дарен от Никола Бумбаров. Сградата е в стила на българското (късно) Възраждане, и е градена от майстори от с. Горна Врабча. Завършено е през 1905 г. Това училище става притегателен център на деца, младежи и девойки от цяло Краище.

Гимназия

През 1923 г. се открива гимназия — т. нар. реалка. Авторитетът на училището и жаждата за образование довежда до голям прилив на деца. Необходимостта от помещения бива задоволена, като се ползват частни помещения — например в къщите на Любен Манасиев и Василко Станков от Видимска махала. Поради политически препирни и законови неуредици през 1934 година реалката е закрита. Това е голям удар за населението и младите хора от района. Правят се опити за контакт с правителството, народните представители и министъра на просветата. В резултат през 1938 г. в селото се открива клон на Кюстендилската гимназия.

На 15 юни 1940 г. селото е посетено от проф. Богдан Филов — това е първото официално посещение на български държавник в Трекляно. На него проф. Филов обещава и осигурява средства, с които през 1942 г. започва строителството на нова сграда на гимназията.

След 9 септември 1944 г. е въведен пълен курс на гимназиалното образование. През учебната 1945–1946 година броят на учениците достига 1000 човека. През 1955-1956 г. колективизацията на земеделските стопани и техните земи води до миграционен процес от селата към градовете, и броят на учащите започва да намалява. Обществеността и държавата правят опит да спасят гимназията, като я преустройват на Средно климатично училище за гръдоболни и сърдечно болни деца.

Основно училище "Климент Охридски"

Към 2008 г. в Трекляно вече няма гимназия; съществуващото днес основно училище „Климент Охридски“ също клони към закриване заради липса на ученици.

Краище - непознато и забравено

Краище, едно от красивите места у нас, но след 50 те години на миналия век – непрестанно обезлюдяващо се . Шанс за развитието му са туризма и екологичното животновъдство.

Краище е рождено място на немалко известни българи:

Емануил Попдимитров (23.10.1885 - 23.05.1943 ), роден в с. Груинци (Гелчина махала) - поет, философ, литературен критик и общественик.

проф. Евтим Томов (01.11.1919 - 14.06.1997), роден в с Трекляно - художник-график и изкуствовед.

Йордан Захариев (03.03.1887 - 08.05.1965), роден в Босилеград - географ, етнограф и фолклорист, член-кореспондент на БАН.

Забележителности: 

Най-известното и посещавано място в Краище е водопадът Полска Скакавица в полите на Земенската планина над р. Струма.

В с. Трекляно има Художествена галерия с творби на проф. Евтим Томов.